Преминаване на диви животни, известни още като екодуктове, играят жизненоважна роля за безопасността на животните и шофьорите на различни места в света. Тези конструкции помагат за намаляване на броя на инцидентите с диви животни, като същевременно допринасят за запазването на естествените местообитания на животните. Историята на екодуктовете датира още от 1950 г., когато е построен първият мост във Франция.
Оттогава тези мостове и други подобни структури, като прелези за диви животни, отводнителни системи или тунели, са станали все по-чести по целия свят. Особено в Европа, където например в Нидерландия се намира най-дългият екодукт в света. В Северна Америка също съществуват множество подобни инициативи, включително няколко десетки прелези в Националния парк Банф в Канада. Сред интересните примери в статията е проектът за медоносната магистрала в Норвегия, който предоставя безопасни места за гнездене и хранене на пчелите. На остров Коледа в Австралия, от друга страна, безопасната миграция на червените раци се подпомага със специални пластмасови прелези и периодични затваряния на пътищата. В Масачузетс безопасността на саламандрите се гарантира от малки тунели, които им позволяват да пресичат пътищата сигурно. Ефективността на екодуктовете се проявява не само в предотвратяването на инциденти, но и в запазването на екологичното равновесие.
Например, в щата Колорадо 87%-ното намаление на инцидентите с диви животни доказва успеха на тези мостове. Въпреки това, изграждането на такива решения изисква сериозно планиране и широкообхватно сътрудничество. Като специален пример в статията се споменава Нова Зеландия, където доброволци построиха подземен тунел за малки сини пингвини, помагайки им да преминават безопасно натоварените пътища. В обобщение, екодуктовете и подобни природозащитни решения играят особено важна роля в поддържането на хармоничното съжителство между животните и хората, а статията предоставя чудесни примери от различни страни за представяне на тяхната ефективност.
